Картината е направена през 1894 г. в Париж. Вдъхновението за нейното създаване идва от  пътуването на Гоген в Таити през 1891 година. От 1908 г. произведението принадлежи на московския колекционер Морозов, от който през 1931 г. е изпратен в Музея на Западното изкуство в Москва, а след това и в Ермитажа.

В картината са нарисувани две таитянски жени, почиващи насред природата. Надписът в долния ляв ъгъл - Nave nave moe, се превежда по няколко начина: "Радостна почивка", "Радост на вдъхновение" или "Сладки сънища". Работата обаче има по-дълбоко символично значение и се отнася до християнското изкупление. Представената жена с ябълка е препратка към образът на Ева и е нейната таитянска версия. Жената с ореол, която седи до нея, се предполага, че е Божията майка. Жените са изобразени на фона на тотем, вероятно бог Тааро и съпругата му. Водното огледало е символ на спасението на душата. Рисувайки двете таитянски жени, обвързани с християнските символи, Гоген искал да покаже, че и в таитянките се борят грехът и невинността.

Репродукцията "Nave Nave Moe" представлява вискокачествен печат, който е каширан върху твърд гръб до размер 30х40, над този размер платното е опънато върху подрамка. Аранжирана с подходяща рамка, репродукцията може да бъде идеалният подарък за близък човек или допълнение към вашият дом.